В Морско училище преподавах общо 47 години. Завърших семестриално Английска
филология в Софийския университет през 1960 г., но не се дипломирах веднага, оставих единия изпит. Върнах се във
Варна и започнах работа в БМФ като кореспондент на току-що закупения телекс, с който комуникирахме с фирми в България
и чужбина. Работих там около 7 месеца, подготвих се за изпита, явих се и през месец юни 1961г. се дипломирах. Прецених
обаче, че е по-добре да бъда учителка, за което бях учила, отколкото да съм кореспондент 8 и повече часа на ден.
Изпратих си документите в Бургас, за където бях разпределена и през месец август ме назначиха в Трета гимназия като учител по английски.
Докато бях във Варна заедно със преподавателката Надя Пеева, която преди е
преподавала в Морско училище и е написала първия учебник по английски за училището, водихме курсове по английски език,
организирани от Комитета за мир. За моя курс трябваше да се размножат материали и един курсист обеща да направи копия
на циклостил. Оказа се, че това е началника на Морско училище, капитан 1-ви ранг Узунов. Така се запознах с него. Той е
оценил как преподавам, какво зная и пр. За септемврийските празници на 8,9 и10-ти се върнах във Варна. На деветосептемврийското
събрание в театъра майка ми се среща с Г-жа Пеева. Тя ѝ казва, че в Морско училище са обявили конкурс за преподавател по английски
език и препоръчва да потърся кап. Узунов. Намерих го, той ми каза да напиша молба и автобиография и майка ми да му ги занесе на
11-ти септември. Така и направихме. Молбата е била разгледана веднага, защото на 12-ти дойде кола в Бургас и ме закара във Варна.
На 13-ти септември се явих в училището и ме назначиха за преподавател по английски.
Защо назначението стана толкова бързо? Първо бяха обявили конкурс за преподавател.
Две от кандидатките бяха рускини, а третата почти пред пенсия. Капитан Узунов правилно е преценил, че не е добре за обучаемите
да има език-посредник, би им било много по-трудно да усвояват езика. Освен това имаше вече прецедент, защото няколко колеги бяха
разпределени и назначени като преподаватели в училището веднага след университета.
Така ръководството на училището издейства да ме преразпределят в Морско училище и след
три години се явих на изпит и си защитих мястото. Изпитът беше писмен и устен и се проведе от англичанката Г-жа Бартлет,
преподавателка в английската гимназия в София. Тогава в училището преподавал по английски беше само Сара Капонова. Тя ме
посрещна много радушно и ме ориентира в обстановката. Първите класни отделения, които ми възложиха бяха новопостъпилите
курсанти от 102, 103 и 111, а после и 101 класни отделения. Тогава механиците учеха немски език.
За мен новата работа беше голямо предизвикателство, защото не бях учителствувала в
средно училище, а както е известно методиката на обучение по език зависи до известна степен от възрастта на обучаемите. От
1956 г. училището имаше статут на висше инженерно учебно заведение, а през 1961 г. България стана член на International
Maritime Organization (IMO). По-късно към нея се организира IMLA (International Maritime Lecturers’ Association). Това
е асоциация на преподавателите в морските училища в страните, членки на IMO с няколко подкомитета. Подкомитетът по
английски език провежда конференции всяка година, един път в Европа един път в Азия, които са известни под названието
IMEC (The International Maritime English Conference). Комитетът започва да действува в края на седемдесeте години, а
ние станахме негов член през 1995 г. Тогава Г-жа Делева от ВУЦ-а и аз бяхме изпратени от БМФ да участваме в неговата
поредна конференция в Морското училище в Гдиня, Полша. Признание за успешната и целенасочена дейност на преподавателите
по английски от нашата катедра беше провеждането на поредната конференция на IMEC във Варна през 2001г.
Членството на България в IMO се отрази положително на обучението. Часовете по английски
език в учебните планове бяха увеличени както следва: 360 часа за корабоводителите от търговския флот, 240 за военните
корабоводители и за курсантите корабостроители и 180 часа за механиците, които по късно също започнаха да учат английски език.
Назначени бяха още две преподавателки по английски език. Катедрата започна да расте. Тези допълнителни часове изискваха и повече работа.
Както споменах, за мене беше предизвикателство да работя с тези млади хора, с които разликата
ни беше само 5-6 години. Фактът, че преди бях кореспондент в БМФ 7 месеца доста ми помогна. Бях научила много морски термини.
Отначало се занимавахме с общ английски, защото всички бяха начинаещи. Часовете ми бяха много приятни, никога не е имало неприятности
или дисциплинарни нарушения в клас. Всички бяха много будни, любознателни, интелигентни, избрани момчета, защото както знаете,
по 7-8 души кандидатстваха за едно место. Занятията вървяха добре. Курсантите си вземаха изпитите на време. Мнозина проявяваха
огромен интерес към езика, работеха отлично и благодарение на съвместните ни усилия го ползваха успешно в бъдещата си дейност като
специалисти по корабите или в морската администрация.
Цялата ми кариера в училището ме изгради като преподавател и езиковед и ми предостави
широко поле за научна работа. Бях първата, която защитих докторска дисертация през 1988 г., а от 1990 г. съм и доцент. Темата
на дисертацията ми беше „Българо-английските езикови контакти в морско-търговската сфера на комуникация и английските заемки в
българската морска терминология”. Така станах първия доктор и доцент по английски език във Варна и сред Висшите военни училища.
Искам да подчертая, че при изследванията и изводите, които правех за дисертацията и хабилитационния труд се опирах на мнението
и познанията на мнозина от моите бивши възпитаници от стотните класни отделения. Tе бяха първите, които трябваше да прилагат
изискванията на IMO, правиха го ползотворно и като капитани бяха пример за по-младите си колеги.
Когато постъпих в училището филолозите, математиците и физиците бяха в една Общообразователна
катедра. През 1970 г. филолозите ни обособиха в т.н. Предметно методическа комисия, начело с Г-жа С. Капонова. През 1975 г. станахме
отделна катедра и аз бях първият ѝ началник. През 1988 г. в Морско училище беше основан Център за Следдипломна квалификация (който
се води към Военната академия „Г. С. Раковски”), където сформирахме втора катедра по английски език, която аз оглавих. През 1998 г.
ме върнаха в основната катедра вече като доцент завеждащ катедрата.
И така, да се върнем към стотните класни отделения. Винаги ми е било приятно да контактувам
с мнозина от тях. Както споменах, разчитах на тези момчета като морски специалисти, изкушени от английския език, допитвах се до
мнозина от тях, например Балканджиев, Меледжиев, Ненчев, Янчо Николов и др. Когато бяха курсанти имаше само 6-7 преподавателки жени
и ние бяхме връзката им с външния свят. С мнозина станахме близки, познавах приятелките на някои от тях, после те им станаха съпруги.
А те познаваха моето семейство. Поддържахме прекрасни отношения. След стотните класни отделения поех тристата, т. е. 2 випуска след тях.
До 1988 г. водих 7 пълни випуска, после един две години. От 1988 г. до 1997 г. преподавах в Центъра за следдипломна квалификация.
След 1998 г. преподавах раздела „Кореспонденция” на пети курс. Тогава вече катедрата се беше разраснала много и стана водещо звено
във Варна и сред Висшите военни училища.
Първото ми впечатление, когато постъпих в Морско училище през 1961 г. беше честването на
празника на училището, а именно 7-ми декември, рождения ден на Вапцаров. Имаше среща-обед на командно-преподавателския състав и
курсантите с баба Елена, майката на поета и голям концерт, в който участваха певци и музиканти от операта и от училището. Никога
няма да забравя тази среща и концерта. Те бяха много впечатляващи с искрения си патос. Помня екскурзията, която направихме в края
на пети курс до Русе, Плевен и Банско, където посетихме родната къща на Вапцаров. Това, че включваха и преподавателите в екскурзиите
беше много добра инициатива.
Общо взето, училището много израстна и се наложи като учебно и научно звено, с богата
материално-техническа база, със съвременни тренажори и кабинети, с прилагането на електронни средства в учебния процес и за
научна дейност. Всичко това се отрази положително на специалната и професионална подготовка на обучаемите. Преди 12 години
съвместно с Charterers’Brokers в Лондон организирахме брокерски курсове. Училището стана представител на североизточната част
на Европа и много от служителите в морските фирми се обучават в тези курсове. Лекциите се водят на английски език, 5 преподавателки
преподават дисциплината „Въведение в корабоплаването“ (Introduction to shipping). Едната от тях съм аз. Това е една чудесна инициатива.
С демократичните промени се установиха и поддържат връзки с много морски учебни заведения в чужбина, а преподавателите често
участваха и участват в конференции, свързани с морското образование, а също и в съвместни проекти. Няма ги ограниченията и
изолацията на бившето време, което според мен беше голям бич за развитие на обществото.
Не съм се откъсвала от работата в училището. Пенсионер съм от няколко години, но все още
kъм част от катедрата. Като доцент съм член на Държавните изпитни комисии по английски език на корабоводителите и механиците.
Прави впечатление, че през последните години идват кандидати със слаба обща подготовка . Що се отнася до английския език
единици са начинаещите, защото вече повсеместно се изучава езика и има студенти, които отлично се справят. Освен това, сега
те имат възможност директно да контактуват с езика чрез радиото, телевизията, с чужденци. Ето защо с основание в клас се набляга
на морския английски, това, което е част от професионалната подготовка. За жалост студентите не посещават редовно лекциите и
изостават с материала. С други думи има значителен спад на дисциплината. Но липсват мерки срещу отсъстващите, защото ако те
се отстранят ще се загуби финансирането според делегираните бюджети. Провеждат се повече от необходимия брой поправителни изпити
с цел да се даде възможност на закъсалите студенти да продължат следването си. И студентите знаят, че няма да ги скъсат.
Има и друг момент. Образованието е скъпо и, за да плащат таксите и посрещнат другите си
разходи много от студентите работят. Така те отсъствуват от лекции и закъсват, а малцина имат родители с по-големи материални
възможности. Студентите не бива да се корят затова, дори е похвално, че помагат на родителите си. Но трябва да се изисква. Тази
година на държавния изпит по английски език бяха скъсани около 30% от явилите се.
За студентите от Морско училище има и друг проблем. Някои от тях не могат да завършат
семестриално обучението си и да се явят на държавни изпити, защото нямат необходимия плавателен стаж. Стажуват на влекачи и
ветроходи за месец-два и според мен те реално не могат да се подготвят добре за работа на търговски кораб след завършване.
Училището се опитва да помага, но не всички фирми приемат стажанти. Държавният изпит по английски език беше въведен през 1969 г.
в писмена и устна форма и е доста по-труден от този в Техническия университет-Варна.
През последните 25 години имах възможност да общувам чрез конференции, изнасяне на доклади,
посещения и пр. с колеги-преподаватели по английски език в други европейски страни. Мога уверено да заявя, че подготовката, която
нашите випускници получават е стабилна и не отстъпва на тяхната. Колеги от подкомитета по английски език нееднократно са подчертавали
и оценявали високо нивото на нашата учебна работа.
В заключение искам да кажа, че курсантите и студентите винаги са били част от мен, на тях
посветих и Англо-морския речник с колокации, който издадох през 2005 г. А първите класни отделения, на които преподавах това
бяха 101,102,103 и 111, а те са като първата любов, за тях винаги си спомням с усмивка.
PS. Тези спомени на нашия преподавател са записани от Михаил Бояджиев (кл. отд. 111) на 28 август 2016 г. и публикувани в неговият блог.