На 1 април 2016 г. се навършиха 48 години от преждевременната кончина на инженер капитан-лейтенант Неделчо Стоянов Великов. Коварната болест отне живота на талантливия инженер-корабостроител когато той бе само на 35 години!
       Роден е на 31 юли 1933 г. в село Марково, Новопазарска околия, Шуменска област в семейство на железничар. Всички образователни нива до 1949 г. завършва с пълно отличие. Тогава той кандидатства за кадет в Народното военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Варна, където е приет в 49ти кадетски випуск. През 1952 г. завършва с пълно отличие курса и е изпратен за обучение в Корабостроителния факултет на Висшето военноморско инженерно училище “Ф.Э.Дзерджинский“, Ленинград. След 5 години се дипломира със златен медал. Дипломната му работа е била посветена на проектирането на подводница, във връзка с което е бил единственият курсант-чужденец допуснат в специализирано конструкторско бюро в Кронщад.
       Завръща се в България и е назначен за конструктор в конструкторското бюро на КРЗ “Флотски арсенал“-Варна (понастоящем "ТЕРЕМ-КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА"). През1958 г. постъпва като преподавател по дисциплините “Хидродинамика“ и “Теория и устройство на кораба“ в преименуваното вече Висше Народно Военноморско Училище "Н. Й. Вапцаров", Варна.
       За съжаление едва ли има друго инженерно образование у нас, което да е било откривано и закривано толкова пъти, както корабостроителното! Тъй като неговата история не е обект на тази статия, тук ще споменeм само, че през 1959 г. започва обучението на инженери-корабостроители във ВНВМУ "Н. Й. Вапцаров". При създаване на катедра “Корабостроене“ Н. Великов е назначен за началник на катедрата и става главният организатор по подготовката на четири випуска инженери-корабостроители (от 1959 до 1967 г.).
       На тази ключова позиция за корабостроителната специалност във ВНВМУ "Н. Й. Вапцаров", Варна той е принуден да преодолява много трудности. Заради почти несъществуваща приемственост в корабостроителното образование у нас липсват необходимите хабилитирани преподаватели по основните дисциплини, специализирани учебни лаборатории, учебници и пособия. При тези трудни условия Н. Великов успява да привлече останали преподавателски кадри по специалните корабостроителни предмети, а също и някои от водещите инженери-корабостроители, които заедно с него и увлечени от неговата енергия осигуриха високо професионално равнище на обучение на курсантите. Благодарение на неговата неуморна организаторска дейност те стажуваха няколко месеца в производството и конструкторските бюра на корабостроителните заводи във Варна, Бургас и Русе, имаха и плавателна практика на корабите от Параходство „Български морски флот“. Без съмнение, този вид обучение запознаваше курсантите с практическите проблеми на проектирането, строежа и експлоатацията на кораба. Също така, тъй като на български език по това време почти не съществуваше инженерна корабостроителна литература, Н. Великов информираше обучаемите за наличната литература на руски език и им препоръчва кои книги са най-подходящи за тях. Затова, без преувеличение може да се каже, че повечето курсанти-корабостроители, при завършване на обучението си във ВНВМУ, притежаваха солидна колекция от книги по своята специалност. Може би не е известен фактът, че той дори организира посещение на група курсанти-корабостроители в опитния басейн на Одеския институт за инженери на морския флот. И това е по времето, когато Институтът по корабна хидродинамика във Варна още не беше открит!
       Към всичко казано за организаторската дейност на Н. Великов трябва да се добави и неговата дейност като преподавател по основните корабостроителни предмети. Тези, които са слушали увлекателните му лекции по „Теория на кораба”, сигурно си спомнят за това, че всяко качество на кораба (ходкост, устойчивост, клатене и т.н.) бяха изучавани задълбочено в шест последователни семестъра. Освен високия професионализъм, с който той преподаваше, трябва да се спомене и младежкият му ентусиазъм. Н. Великов обичаше корабостроителната професия и правеше всичко, което зависи от него, за да предаде любовта към професията на младите курсанти. По-късно много от неговите ученици станаха водещи инженери и допринесоха за успехите на българското корабостроене.
       През 1968 г. Н. Великов защитава кандидатска дисертация в Ленинград на тема водометен движител за торпедо, но не получава научната степен поради внезапната му кончина.

      За човешките качества

на Н. Великов също може да се говори много. Дори само последният етап от неговия кратък живот е достатъчен, за да ги илюстрира. Когато постъпва в болницата в Разград се подлага на експеримент за откриване на ракова ваксина. Той е познавал цялостното развитие на болестта си и е казвал на брат си Христо Великов (инж. кап. I ранг, сега пенсионер): "По-добре да бъда в помощ на науката отколкото да умра безславно“.

       Да, инженер капитан-лейтенант Неделчо Великов не ни напусна безславно. Споменът за него е жив както в сърцата на неговите възпитаници, така и в паметта на цялото Морско училище, той не е забравен!

      * Авторът сърдечно благодари на брата на инж. кап.-лейт. Неделчо Великов – инж. кап. I ранг Христо Великов от випуск 77, на своите колеги Стефан Горанов от випуск 78, Здравко Станчев от випуск 79, Михаил Бояджиев, Костадин Йосифов от випуск 80 на Морското училище - Варна и Иван Алексиев, възпитаник на Университет Росток (Техн. фак.), ГДР за оказаната помощ при написване на тази възпоменателна статия.