Постъпих на работа в Морското училище в същата година и същия месец, в който вие станахте курсанти.
Току-що бях завършил Софийския народен университет, така че сме почти връстници. До тези дни не бях
виждал море, не бях виждал Морско училище.
От гарата хванах автобуса за Почивка, тогава той минаваше
през Морско училище, а тогава автобусите бяха по-малки от сегашните. Кап. Хлебаров казваше, че това са
автобуси за лилипути. От автобуса слязох пред КППто на училището и там ме посрещна курсант Попов,
корабостроител от горните курсове, едно стройно момче, беше знаменосец на училището. Той беше дежурен по
КПП.
В катедрата ме посрещна началника Христо Грамчев. Той беше един обаятелен човек. По-късно се убедих,
че той беше и много добър, обичаше курсантите и те, т.е. вие го обичахте много според мене, той го заслужаваше.
Възложиха ми да водя упражнения по висша математика на целия първи курс,
7 класни отделения. Имах огромно желание за работа. Другарят Грамчев ми каза: „От учебника на Брадистилов трябва
да решеш в тетрадка всички задачи“. И аз изпълних прилежно това поръчение.
Дойде време, когато трябваше да вляза в първия учебен час. Обзе ме вълнение,
притесних се и се уплаших. Казах, на Грамчев, че ме страх и го помолих да влезе заедно с мен в час за морална подкрепа.
Той разбра и дойде с мене. Вие знаете как започваха часовете: рапорт на дежурния, преглеждане на … Не помня в кое
класно отделение е било, но това притеснение никога няма да забравя.
Аз и другите преподаватели присъствахме на вашата клетва. Спомням си как сутринта
пред училището имаше много хора, ваши роднини и приятели. След това в трапезарията, знаете къде беше, в мазето,
имаше тържествен обяд, приветствия от по-старшите курсанти. Дадоха и по чаша вино, освободиха ви и вие отидохте
при своите близки.
Нещо за началника на училището Дичо Узунов. Тогава по правилник Началникът
на училището беше задължен да посети занятие на новоназначен преподавател. И един ден той дойде в моя час по
интерполационни полиноми, където имаше много изчисления. Трябваше да се попълват едни таблици.
Кап. Узунов седна на последната редица по средата, където седеше курсант Сапунджиев. След занятието той ми каза:
„След обяд в 15 часа ще дойдеш да обсъдим занятието“. При обсъждането ми направи следната забележка:
„Курсант Сапунджиев не стоеше по воински на чина по време на час, облягаше се на брадата, а ти не му направи забележка“.
Нещо за вашата дисциплина. Знаете каква желязна дисциплина имаше тогава.
Повече от 10 строявания на денонощие, голямо уважение на младшите курсове към старшите, самоподготовка след обяд,
строги наказания за закъснения след отпуска, при изключване задължително се служи във флота. Но вие издържахте всичко това.
Браво на вас!
Спомням си реакцията ви когато ви пуснаха в отпуска цялата рота за Нова година.
Беше привечер, стъмваше се рано. Изведнъж се чу страшно тропане на курсантски обувки. Когато погледнах, вие тичахте
през глава към КПП-то за да отидете за няколко дни в къщи.
Обучението по висша математика заемаше централно място в първи курс, лекции,
упражнения, семестриални изпити, първо писмен изпит, а след това устен. Аз като ентусиазиран млад асистент смятах,
че упражненията трябва да протичат така както когато и аз съм бил студент. Вълнувах се много когато не знаехте,
приемах го доста лично. В такива случаи Грамчев ме успокояваше. Той беше мъдър човек.
Вашият випуск завинаги остана в паметта ми. На някои още помня номерата в клас.
Други съм запомнил по конкретни поводи – Филипов беше гимнастик, Бъчваров музикант, Никулкин от Якоруда
свиреше на тромпет в оркестъра, Манолов, който се простреля, Врабевски. Но най-добре съм запаметил къде някои
курсанти седяха на чиновете. Помня Динев как вдигаше гирата, питам го: „Абе защо вдигаш тази гира“? А той:
„Това е мъжки спорт“. Пенев. Класно отделение 111 беше най-силно по успех. Помня Насалевски, хванах го, че приписва.
От далечната 1961 г. до днес през моя трудов живот са минали 55 випуска. Към
всички съм бил отворен. Защото аз и през настоящата учебна година преподавах. Към всички съм бил отворен със
сърцето си, но вие сте първите, а първият випуск не се забравя.
PS. Тези спомени на нашия преподавател са записани от Михаил Бояджиев (кл. отд. 111) на 13 август 2016 г. и публикувани в неговият блог.